30 September 2009

2-ри ден

Удивително е как лесно се уреждат нещата тук. Днес трябваше да се регистрирам и се оказа, че съм забравила пре-регистрацията онлайн. За това ме пратиха в библиотеката, отвориха ми страничките и седнах да го свърша.

След това жената от отдел 'Студенти' само намери специалността ми в сайта на Нов български университет и това беше сверяването на дипломата. Без никой от служителите да става, ми показаха къде да седна за снимка и след около минута имах студентската си карта с чип и факултетен номер. Издадоха ми бележка, с която да платя в която и да е поща и казаха, че трябва да минат два-три дни за да ми я заверят в библиотеката.

После разходка из главната улица и сбъднатата ми мечта за H&M магазин наблизо. Имаше около 40 вида ръкавици (Оh boy, oh boy!)

Вечерта - среща с нов евентуален съквартирант и хапване от шоколадовия кейк (за моя After Birthday) oт Лиса ммммм и сладки приказки за кино и сладкиши!

Оказа се, че съм забравила как се върти обръч на кръста. Хм, това трябва да се поправи!

В момента в квартирата сме четирима - Тиаго, португалец с невероятно чуство за хумор и истински кавалер, Лиса - ангелско създание с нежен, тих глас и Клеменс, австриец, който се изнася утре.

Още не се знае кой ще е новият ни четвърти съквартирант - текат срещи и обсъждания. Едната от кандидатките искала да види точно мен (?!?), така че я чакаме в петък.

Утре е денят за посрещане на новите студенти в университета! Ще отидем да видим какво ще ни разкажат!

29 September 2009

Вече

След всичката тази любов, която се изсипа върху мен в последната седмица.
След напускането на работа и раздялата с хората, с които прекарахме толкова време близо един до друг.
След посрещането на 30-тия ми рожден ден с обичаните хора.
След изнасянето от квартирата само за няколко часа.
След новината, че са приспали котката ми, без да ми кажат и последвалата вечер в сълзи.
След пътуването в автобуса на седалка до Моника Белучи, която учи в момента в Нюрнберг.
След душа в новата квартира в Линц и един шоколад.

Съм вече по пижама и в леглото.

И обещавам да пиша повече :)

20 September 2009

Old Lover



they say
an old lover
isn't the same
person anymore
than those waves
are the sea
where the ship
went down

i lay over her
like a salvage boat
wondering
if this is really where
we sank
or if that place
disappeared long ago


by Chris Shreenan-Dyck

(to all you ex)

07 September 2009

Когато си взимате заек...

Малцина подозират в какво приключение се забъркват, когато си взимат заек. Както един приятел ми каза, след като му поисках съвет (Да задържа ли подареното ми зайче или да се опитам да го 'преподаря' някъде?) - "ЖИВОТЪТ ТИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ!".

Никога не съм подозирала, че може да е толкова прав, след като реших да оставя зайчето.

Преимущества
  • Сърцето ти се разтапя винаги, когато видиш снимка на сладко зайче (това не знам дали е точно предимство или недостатък ) :))))
  • Научаваш се да свързваш всякакъв вид кабели - за щастие само LAN кабела засега е пощаден, само леко е гризван наколко пъти. (Преди малко свързах настолната си лампа за около 15-ти път, без да преувеличавам - за това се хванах да напиша този пост)
  • Имаш си сладко другарче вкъщи, което обаче е любеобвилно към теб, само когато е в настроение (по това зайците си приличат с котките)
  • Попадаш на много интересни неща, които се продават из зоомагазините
  • Започваш да знаеш любопитни научнопопулярни факти за зайците
  • Научаваш се да различаваш 'Ливадно сено' (по-меко и подходящо за малки зайчета) и 'Овчарско сено'
  • Всичките ти приятели се размазват да го галят, когато ти идват на гости и са му абсолютни фенове

Недостатъци
  • Променяш си тотално отношението към обувки, оставени просто на пода. За да прецени заека как точно да се отнесе към тях, той трябва първо да ги опита, което значи, че само за секунди имат няколко дупки, които ги правят абсолютно неизползваеми
  • Налага ти се да купуваш 'Камък' за зъбите на зайчето и заешки бонбони (около 20 броя струват около 3.50 лв.)
  • Настръхваш всеки път, когато видиш свободно лежащ кабел на земята, дори когато не си си вкъщи
  • Започваш да сушиш филии на прозореца
  • Страх те е да поканиш някой на гости с преспиване, защото посред нощ заека решава, че трябва да яде шумно вратите, скача със засилка в леглото и не спира да стърже пластмасовата си къщурка, когато най-накрая решаваш да го затвориш в нея
  • Повече те е страх да не останеш вкъщи без стърготини, отколкото без хляб например


Като извод мога да кажа че много го обичам Джаспарини и почти не си спомям как е било, преди той да е около мен :))))